Росіца Ташева

Матеріал з Вікіпедії — вільної енциклопедії.
Перейти до навігації Перейти до пошуку
Росіца Ташева
На церемонії вручення премії "Хелікон" 2010 року, що відбулася 9 грудня 2010 року.
Народилася1946 рік
Софія, Болгарія
Країна Болгарія[1]
НаціональністьБолгарія
Діяльністьписьменниця, перекладачка, редакторка
Галузьпереклади з французькоїd[2], переклади з англійськоїd[2] і література[2]
Alma materСофійський університет Святого Климента Охридського
Знання мовболгарська[3][2], французька[2] і англійська[2]

Росіца Борисова Ташева — болгарська літературна перекладачка з французької та англійської мов, авторка трьох гумористичних романів «Для дипломатів і народу» (1998), «Домешен Апокаліпсис» (2000) і «Скільки коштує шотландець» (2010). Співзасновник видавництва «Колібрі» .

Біографія

[ред. | ред. код]

Закінчила англійську середню школу в Софії (1964) та французьку філологію в Софійському університеті «Св. Климент Охридський» (1972).

Вона переклала понад 60 книг таких авторів, як Оноре де Бальзак ("Скромний Міньйон"), Гюстав Флобер ("Бувар і Пекюше"), Луї-Фердинанд Селін ("Подорож на край ночі"), Жан Жене ("Щоденник злодія", "Вбивця з Бреста"), Мілан Кундера ("Повільно", "Ідентичність", "Безсмертя", "Завіти та зради", "Бенкет нікчемності"), Еміль-Мішель Чоран ("Блокноти"), Фред Варгас, Гай Гоффет, Філіп Джан та інші.

Росіца Ташева — лауреатка Премії Спілки перекладачів Болгарії чотири рази (1985, 1996, 2006, 2013). Вона також отримала нагороду Міністерства культури за внесок у розвиток і популяризацію болгарської мови і культури у 2018 році. У грудні 2010 року їй була вручена премія "Гелікон" за книгу "Як шотландець".

Бібліографія

[ред. | ред. код]

Переклади

[ред. | ред. код]
* Оноре дьо Балзак, „Модест Миньон“
  • Ги дьо Мопасан, „Есе за Флобер“
  • Гюстав Флобер, „Бувар и Пекюше“
  • Шамфор, „Максими и мисли“
  • Граф Дьо Бурбулон, „Български дневници“
  • Луи-Фердинан Селин, „Пътешествие до края на нощта“
  • Агота Кристоф, „Голямата тетрадка“
  • Агота Кристоф, „Доказателството“
  • Агота Кристоф, „Третата лъжа“
  • Жан Жьоне, „Дневник на крадеца“
  • Жан Жьоне, „Убиецът от Брест“
  • Сан Антонио, „На зла кучка зъл прът“
  • Сан Антонио, „Гласувайте за Берю“
  • Албер Коен, „Гвоздоед“
  • Милан Кундера, „Бавно“
  • Милан Кундера, „Самоличност“
  • Милан Кундера, „Безсмъртие“
  • Милан Кундера, „Завети и предателства“
  • Милан Кундера, „Празникът на незначителността“
  • Милан Кундера, „Една среща“
  • Пиер Дако, „Тълкуване на сънищата“
  • Мари-Франс Иригоайен, „Моралният тормоз“
  • Франсоаз Долто, „Женската сексуалност“ (в сътрудничество с Асен Чаушев)
  • Жак Саломе, „Има ли щастлива любов“
  • Франсоаз Лаланд, „Даниел или Израел“
  • Макс Рукет, „Рай зелен“
  • Дидие Ерибон, „Размисли по гей-въпроса“
  • Елизабет Бадентер, „XY на мъжката идентичност“
  • Жан-Кристоф Гранже, „Пурпурните реки“
  • Жан-Кристоф Гранже, „Полетът на щъркелите“
  • Емил-Мишел Чоран, „Тетрадки“
  • Фред Варгас, „Бягай и не бързай да се връщаш“
  • Фред Варгас, „Ветровете на Нептун“
  • Фред Варгас, „Във вечната гора“
  • Фред Варгас, „Човекът със сините кръгове“
  • Фред Варгас, „Едно незнайно място“
  • Фред Варгас, „Преобърнатият човек“
  • Д-р Пиер Дюкан, „Как да отслабнем завинаги“
  • Д-р Пиер Дюкан, „Чудото на овесените трици“
  • Ги Гофет, „С лято около шията“
  • Пиер Меро, „Бозайници“
  • Филип Джиан, „Нечистота“
  • Жил Розие, „Любов без съпротива“
  • Андре Конт-Спонвил, „Духът на атеизма“
  • Ги Корно, „Най-доброто в нас“
  • Люк Фери, „Да се научим да живеем“
  • Люк Фери, „Трансхуманитарната революция“
  • Морис Метерлинк, „Разумът на цветята“
  • Симон дьо Бовоар, „Мандарините“
  • Симон дьо Бовоар, „Кръвта на другите“
  • Виржини Депант, „Миниапокалипсис“
  • Делфин дьо Виган, „Силна е нощта“
  • Делфин дьо Виган, „По действителен случай“
  • Делфин дьо Виган, „Но и аз“
  • Депфин дьо Виган, "Звездните деца"
  • Жоел Дикер, „Истината за случая Хари Куебърт“
  • Пиер Льометр, „Ще се видим там горе“
  • Пиер Льометр, „Цветовете на пожара“
  • Пиер Льометр, "Огледалото на нашите злочестини+
  • Еманюел Карер, „Царството“
  • Еманюел Карер, „Лимонов“
  • Алис Ферне, „Вечност“
  • Жак Саломе, „Ако се слушах, щях да се чуя“
  • Оливие Бурдо, „В очакване на Боджангълс“
  • Елица Георгиева, „Космонавтите само минават“
  • Венсан Винел, „Да излезеш от сянката“
  • Марсел Пруст, „Една любов на Суан“
  • Фредерик Льоноар, „Утешението на ангела“
  • Жером Лубри, „Тайните убежища“
  • Ерве Льо Телие, „Аномалията“
  • Еманюел Карер, „Йога“
  • Ан Шютценбергер, "Синдромът на предците"
  • Жан-Кристоф Рюфен "Адам отпреди грехопадението"
  • Лоран Гунел "Пробуждането"
  • Брижит Жиро, "Живей бързо"
  • Фредерик Бегбеде, "Изповедта на един назадничав хетеросексуален мъж"
  • Джеф Шинкер, "Саботаж"

Примітки

[ред. | ред. код]
  1. Bibliothèque nationale de France BNF: платформа відкритих даних — 2011.
  2. а б в г д е Чеська національна авторитетна база даних
  3. Bibliothèque nationale de France BNF: платформа відкритих даних — 2011.

Посилання

[ред. | ред. код]